Център за изследване на европейските ценности

Изследователски теми

Европейското изследване на ценностите засяга широк кръг човешки ценности:

  • Живот
  • Семейство
  • Работа
  • Религия
  • Политика
  • Общество


Около Европейското изследване на ценностите възниква богата научна литература. За повече информация, вижте публикации.

Изследователите могат да използват данните от Европейското изследване на ценностите – те са достъпни безплатно. За повече информация, вижте изследвания.

Ако кликнете на главните области, дадени по-долу, ще откриете примери на изследваните теми.

  • Живот
  • Благосъстояние – Щастие – Удовлетвореност от живота – Контрол и самоконтрол

    Близо половината холандци се чувстват много щастливи в живота си. Мнозинството румънци, руснаци, украинци и българи обаче са нещастни. Това може да се обясни с голямата разлика в жизнения стандарт между тези страни, но очевидно това не е цялото обяснение, тъй като жителите на „най-бедната“ европейска страна, Албания, се поставят в категорията „щастливи хора“.

    Благосъстоянието или щастието представлява оценката на индивида относно качеството на собствения си живот като цяло и е резултат на сравнение между душевния и здравословен статус на човека и неговите въжделения и очаквания. Някои казват, че щастието е прекалено комплексен – или прекалено личен – проблем, за да може да бъде разбран. Ние просто се раждаме щастливи или нещастни: ирландците са твърдо оптимисти по природа, а руснаците са хронично помръкнали. Други твърдят, че щастието е до голяма степен въпрос на сравнение с някакви референтни групи. Благосъстоянието няма абсолютна стойност. Що се отнася до щастието, ние сме „ненаситни“, но пък също така се „приспособяваме“ към нещастието. Това, което прави хората щастливи, се променя според времето и мястото. Все пак, Европейското изследване на ценностите показва, че щастието е с по-високи стойности при народи, за които са характерни върховенство на закона, свобода, наличие на гражданско общество, културно разнообразие и модерност (по отношение на образование, технология, урбанизация). Наред с материалния комфорт, тези фактори обясняват почти всички разлики между страните по отношение на нивото на щастие.

    Резултатите на Европейското изследване на ценностите също така потвърждават една добре известна от психологията представа, според която хората са по-щастливи, когато чувстват, че имат някакъв контрол върху това как се развива животът им. В психологията чувството, че имаш контрол върху нещата, е известно като „локус на контрол“ и се смята за важен аспект на човешката личност. Индивидите с външен локус на контрол смятат, че животът им се управлява от вяра, късмет или външни обстоятелства. Собственото им поведение не е от особено значение според тях; те смятат, че това, което получават в живота е извън техния контрол. Напротив, хората със силно чувство на вътрешен локус на контрол вярват, че животът се управлява от личните решения и усилия на индивида: животът е такъв, какъвто го направиш.

    Chart of Happiness

    Източник: Atlas of European Values

  • Семейство
  • Брак – Деца – Безусловна любов – Ролята на жената – Пренос на ценности

    В днешно време малко са домакинствата в Европа, които се състоят от мъж, който по традиция осигурява хляба на семейството, жена домакиня и няколко деца. И все пак, що се отнася до семейните ценности, европейците се оказват изненадващо консервативни. „Женен с деца“ е предпочитаният начин на живот за голямото мнозинство от хората, въпреки либералното влияние на шейсетте години на ХХ век, еманципацията и индивидуализацията.

    Днес да имаш деца е въпрос на избор. Децата вече не са нещо неизбежно, икономическа необходимост, застраховка за старините или дълг пред Бога. Дали ще имаш деца и техният брой е въпрос на личен, свободен избор. Също така се е променил и „образът“ на децата. Децата вече са „малки ангелчета“, които изискват и заслужават големи инвестиции и силен емоционален ангажимент от страна на родителите. Докато по-рано бащата е бил център на семейството, с времето домът бавно и постепенно се е превърнал в семейно пристанище, центрирано около детето. Тази промяна също става видима от резултатите на Европейското изследване на ценностите.

    Европейците вярват, че родителите трябва да направят възможно най-доброто за децата си дори с цената на собственото си благоденствие. Според преобладаващото мнение и бащата, и майката са нужни за щастливото израстване на детето. Тук индивидуализмът се натъква на ограничение: щом става дума за деца, хората изглежда не са склонни да се придържат към индивидуалистични позиции; вместо това остават верни на традиционния семеен модел на поведение. Изглежда, че децата – и особено благополучието им – стават важен, ако не най-важният въпрос в семейната сфера.

    Children to fulfil lifeChildren to fulfil life
    Източник: Atlas of European Values

  • Общество
  • Социални мрежи – Доверие в другите – Солидарност – Толерантност – Всепозволеност

    Днешното западно общество страда от намаляване на гражданския живот, отслабване на социалните връзки и загуба на социална спойка. Поне това заявяват политиците и религиозните водачи. Според тях изтъняването на социалните връзки е най-общата причина за съвременни социални проблеми като високата престъпност, безразличието и социалната изолация. И все пак, солидарността и толерантността остават типични европейски ценности.

    Толерантността е тясно свързана с ценностите солидарност и доверие. Тя е смятана за широк кръг от граждани за добродетел, за общо благо. Данните от Европейското изследване на ценностите показват, че 70 процента от всички европейци искат да възпитават децата си в толерантност и уважение към други хора. Социолозите също определят толерантността като важна ценност за едно свободно и отворено общество: колкото хората са по-толерантни по отношение на правата на другите, толкова по-осигурени ще са правата на всички. Несъмнено толерантността подпомага мирното съвместно съществуване между групите. Но това е „хлъзгав“ термин. По същество да си толерантен, означава да приемаш начина на живот на другите, дори когато не си съгласен с техния стил на живот. Толерантността не бива да се бърка с просто безразличие към това, което вършат другите, макар че често се прави тази грешка. Нетолерантността може да е широко разпространена в едно общество, но да остане премълчана и да не се подлага на проверка. Освен това толерантността не е абсолютна ценност – има разумни граници на търпимостта. Така се получава „парадоксът на толерантността“ – защитата на толерантността може да изисква определена степен на нетолерантност.  

    Може би най-добрият начин за измерване толерантността на хората е да се постави въпросът за тяхната среда на живот. Затова въпросникът на Европейското изследване на ценностите включва въпроса „Какви хора не бихте искали да ви бъдат съседи?“ Оказа се, че наркоманите и алкохолиците са най-нежеланите съседи във всички страни. Това може да се дължи на прагматичен избор, а не морален, тъй като точно от тези групи може да се очаква да създават най-много неприятности. Широки разлики между европейските народи се наблюдават по отношение на хора със СПИН, хомосексуалисти и евреи, като общата тенденция е, че северните и западните страни са най-толерантни, а Турция – най-малко.

    Chart SolidarityChart Solidarity
    Източник: Atlas of European Values

  • Политика
  • Интерес към политиката – Готовност за участие в политически действия – Позициониране ляво-дясно – Постматериализъм – Подкрепа за демокрацията

    „О, Изток е Изток и Запад е Запад / и вечно ще бъде така“ гласи известният първи стих на баладата на Ръдиард Киплинг „Изток и Запад“. Един бегъл поглед върху географските карти и статистическите данни за политическото положение в Западна и Източна Европа изглежда подкрепя това наблюдение. Западните демокрации са много по-стари от източните. Изтокът е по-малко склонен да участва в политически действия от Запада. В западните части на Европа има висока подкрепа за демокрацията, а в източните тя е ниска. Казано с две думи: изглежда, че Желязната завеса не е изчезнала, а само е леко повдигната.

    Огромно е съгласието по отношение на въпроса, зададен в Европейското изследване на ценностите: „Демокрацията може да има своите проблеми, но е по-добра от всяка друга форма на управление“. Повече от 90 процента от европейците се присъединяват към това гледище. Като цяло, Европа все още заслужава да бъде наричана „люлка на демокрацията“. И все пак има големи разлики. Подкрепата за демокрацията е най-силна в Западна Европа, особено Норвегия, Исландия, Дания и Гърция. В източна посока подкрепата за демокрацията постепенно намалява. В Руската федерация и бившите съветски републики Естония и Латвия само един от пет души смята, че демокрацията е „много добра“ система. Все пак двама от всеки трима руснаци подкрепят наскоро постигнатата при тях демокрация.

    Дистанцирането на хората от демокрацията в Източна Европа има своето обяснение. На първо място, някои от демокрациите в източната част на Европа са много бедни спрямо западните стандарти. В Руската федерация свободата на печата е ограничена, политическата опозиция бива блокирана и демократичните институции – например Руският парламент – са слаби. Второ, в Източна Европа демокрацията е все още много млада. Затвърдяването на доверието в демокрацията е процес, за който са необходими години. Трето, по време на комунистическия режим демокрацията е означавала надежда. Не знаейки какво реално може да се постигне с демокрация, хората са мислели, че едно демократично общество ще реши проблемите им. Те не са имали предвид един дълъг преходен период, който ще включва страх, сътресения и социални размирици.

    Chart Importance democracyChart Importance democracy
    Източник: Atlas of European Values

  • Работа
  • Значение – Трудови качества – Удовлетворение от работата – Работен етос – Подчинение спрямо  висшестоящия

    За някои хора трудът е тежка необходимост, за други е стойностно призвание. Но за всички без изключение това е дейност, която заема голяма част от времето на човека – 40 часа на седмица в продължение на 40 години. Затова няма нищо чудно, че работата се определя като „много важна“ от 70 процента от всички европейци. Докато през Средновековието работата е означавала тежък физически труд на нивата, днес мнозина могат да избират занимание, което да им е по вкуса. Така работата става централна част от живота на хората.

    Трудовият етос и трудовата етика е културна норма, придаваща морална стойност на добре свършената работа. Тя се основава на убеждението, че трудът има стойност сам по себе си. В западния свят трудовият етос е сравнително ново понятие. Едва по време на протестантската реформация през ХVІ век физическият труд става културно приемлив за всички хора, дори за богатите. Един от водещите учени и основатели на модерната социология, Макс Вебер (1864-1920), доказва, че протестантските общества имат специален трудов етос, който е играл роля в развитието на капитализма в западните общества. Той смята, че протестантската трудова етика е един от двигателите на икономическия просперитет на САЩ и Европа. Анализите на Европейското изследване на ценностите сочат, че днес трудовата етика не е (или вече не е) свързана с протестантството.

    Трудовият етос или трудовата етика отразяват до каква степен хората поставят работата в центъра на живота си – или близо до центъра. Хората със силна трудова етика смятат, че усилената работа е нещо добро само по себе си и е почти естествено задължение. Обратно, те са на мнение, че свободното време е донякъде подозрително, защото потенциално може да носи вреда на индивида и на обществото като цяло. Равнището на трудовия етос за всяка отделна европейска страна може да се изчисли въз основа на мненията на хората в страната относно следните пет твърдения:

    1. За да развиеш напълно своите дарби, трябва да си трудово зает;
    2. Унизително е да получаваш пари, без да си ги изработил;
    3. Хората, които не работят, стават мързеливи;
    4. Трудът е въпрос на дълг към обществото;

    Работата винаги трябва да бъде на първо място, дори това да значи по-малко свободно време.

    Chart European thoughts on work ethosChart European thoughts on work ethos
    Източник: Atlas of European Values

  • Религия
  • Посещаване на църква – Доверие в църквата – Важността на Бога – Традиционни вярвания

    Много европейци се гордеят с това. Някои смятат, че трябва да се съжалява за това. Но и двете групи са съгласни – Европа е секуларизиран континент. Европейците вече не ходят на църква, вече не вярват в Бога и въобще не изглеждат религиозни. Верни ли са тези предположения? Зависи. Някои от тях са несъмнено погрешни. Едно нещо е сигурно – старият континент не е толкова секуларизиран, колкото изглежда.

    Около половината от всички европейци се молят или медитират поне веднъж седмично. Три от всеки четири европейци заявяват, че са религиозни. Разбира се, има голяма разлика между секуларизираните северозападни европейски страни и по-традиционните югоизточни. Но дори в страна като Холандия, известна с либералната си традиция, един от всеки четири жители посещава църква. Все пак, едно твърдение остава вярно – повечето европейски църкви привличат все по-малко вярващи с всяка изминала година. Особено в западната част на континента старите религиозни институции са в упадък според анализа на Европейското изследване на ценностите.

    Обаче хората, смятащи се за атеисти, представляват много малък процент, освен във Франция, където почти 15 процента заявяват, че са атеисти. Очевидно е, че голямото мнозинство от европейците се определят като религиозни хора. Повече са хората, приемащи се за религиозни, отколкото тези, които ходят на църква. Това е един вид „вяра без принадлежност“. Хората си подбират религиозните вярвания, учения и практики и ги смесват, както биха подбирали храната си в закусвалня. Социолозите говорят за „религия на закусвалнята“ или „духовност без църква“. Европейците остават религиозни, но подходът им е еклектичен, но в много случаи заимстват идеи от няколко различни традиции. Междувременно много от институционалните църкви, особено на Запад, остават празни.

    Chart Importance of GodChart Importance of God
    Източник: Atlas of European Values